16.02.2005 г., 12:56 ч.

Вървя по дългия път 

  Поезия
1034 0 0
Вървя по дългия път и си мисля къде ли си?
Ела при мен и аз ще бъда твой.
Ела, ела при мен ти, птицо скитницо!
Ела ,душата ми изгори, капка надежда ми остави и ме унижи,
че любовта си аз разкрих, а ти душата ми уби.
Гледам те и какво да видя - ти си просто една жена
без душа ,такава аз не ща.
Няма смисъл от това да съм сляп като птица в ноща.
Да гледам аз в празнотата,
когато ти си просто една лъжа, изгубена мечта.
Минават дни, минават часове, минават минути и какво от това!
Нима светът се рухна в твоите крака? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Пенков Всички права запазени

Предложения
: ??:??