27.08.2007 г., 10:56 ч.

Вървя по лунната пътека 

  Поезия
1180 0 8
Вървя по лунната пътека,

обляна в лунна светлина.

Луната търси в мен утеха,

а може би чете една мечта...

Вървим по лунната пътека.

Морето в такт със нас ехти.

Вълните думите прикриват,

а тъмнината - пламналите ни очи.

Вървим ръка в ръка напред,

а пръстите са огледало на душите.

Сплели пръсти, ние двама
ще бъдем заедно навеки.

Над нас прелитат птици, ветрове,

но ние чувстваме единствено това,

че в този миг не сме сами в света

и има с кой живота си да споделим.

...Вървя по лунната пътека,

сама, с луна в косите.

Луната търси в мен утеха,

или пък бърше ми сълзите.

© Галя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги си добре дошъл, Вальо! Аз просто не мога да намеря думи за всичко онова, което открих в твое лице! Щастлива съм, че съдбата ни запозна!
  • Галенце мило, ти си невероятно приятелче...Аз съм щастлив, че се запознах с теб , а още повече, че ще се виждаме често, защото често съм в Русе....
  • Мариники, и на теб благодаря. Желая ти усмивки!
  • Утре пак ще ходя на Варна - да докосна спомена от срещата ни, Боряна
  • По морските вълни се носиш още Гале! Хубав стих! Поздрави!!!
  • Ех,че красота.Прелест.
  • Благодаря ви за вниманието и за милите коментари. Поздрави от мен!
  • Чудесен стих, Галя!
Предложения
: ??:??