42 ВЪРВЯТ СИ ДНИТЕ
Отиват дните, безвъзвратно,
отнесени като листа…
А ти оставаш многократно,
едва спасен, над Пропастта…
Светът за тебе съществува
с враждите си и с обичта…
Животът със Смърта флиртува
и тъй се ражда Вечността…
Ти търсиш Смисъл за Човека
и за великата Земя,
загледан в Млечната пътека ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация