Когато изпищиш от болката
съществуванието ти се изпълва
със смисъл. Всяка болка е еднократна.
Нещо в освежител се превръща, душата
като книга се разгръща. Сякаш вътре в тебе пролетта
разпуква, все едно скали се местят и се напукват.
Когато болката се върне, сякаш вените са ти
прерязани, а очите ти със страх изпълнени.
Благодатта лекува раната ти бавно и чудно.
Вътрешната болка е полезна, след нея веднага
следва самолечение, и свръхестествените ти
сили ти помагат да преминеш неизбежната душевна бездна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация