12.07.2013 г., 22:43 ч.  

Вътрешният глас! 

  Поезия
438 1 5

Харесвам ти, защото съм красива
и млада, и невинна, може би?
Такава съм - усмихната, щастлива,
а спирка ти по пътя ми не си! 

Та той върви нагоре, към звездите!
Под мен лежат сто лъскави игли!
А там, зад мене нощите и дните
са път, застлан с постигнати мечти!

Пред взора ми широко се разкрива
с приветливост изпълнен хоризонт.
В ръцете мои лесно се побира,
а е безкраен, пълен със живот?!

Нагоре е единствена посока,
сърцето ми единствен е компас!
Но, много често, тръгнали към Бога,
забравяме за Вътрешния глас!

© Любимата Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??