Във малката ни плодова градина

накапали са няколко листа,

приижда есен, после зима,

почукваща на нашата врата.

Сезоните се сменят бързо,

летят, фучат като стрели,

а наш‘та младост, мила моя,

застинала е тук, нали?!

И сякаш искрени молитви

забавят нежния ù ход,

библейски думи, сказки, притчи

намират ли за младостта ни брод?!

През зимата студена, люта,

заспива ли тя своя сън?

Нима сънят е туй, което

задържа старостта отвън?

За пролет тайно си мечтаем,

и аз, и ти - през есента,

живот ли нов тогаз чертаем?

Със блясък, звук и красота.

Че всичко цъфнало и свежо,

обляно в пролетни лъчи,

струи и диша в свята нежност

и плакне бисерните си очи.

Но в малката ни плодова градина

накапали са множество листа,

дошла е есен, следва зима,

надничаща зад таз‘ врата...

                                                                                         12.06.2011г.