diesto (Данаил Антонов)
1039 617
29.08.2017 г., 15:08 ч.

Във малките си смърти се убивах.. 

  Поезия » Любовна
340 2 7

 

Не знаеш как умирам и се раждам.
(Във малките си смърти се убивах.)
Душата ми за теб е толкоз  жадна,
а давя се в любов... и се напивам.
Напивам се от нея, ще се пръсна.
Бездънен съм, а сякаш се препълвам.
Вълните й в сърцето ми се блъскат,
завира ми кръвта. И съм безсмъртен.
А всъщност се възкръснах да обичам.
Но ти не виждаш птичия ми полет.
Аз влюбено летя. Не се обиждам,
докато ме затваряш в своя поглед.
И все по-сам живея в самотата.
Топя се като пролетният сняг.
И свикнах с мрака. С тишината.
Но вече не! Не ме е страх.
Защото вярвам. От надежда,
че няма да се скъса тази нишка
и в тази слепота ще ме прогледнеш,
от мъката ще спра да те въздишам.
И някога дано да си почина
в прегръдката на твоите крила
пораснали, защото си отива
най-тъжното ни време в любовта...

 

Danny Diester
31.07.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах!
  • не мисли, а го постига, и тук е постигнато доста добре
  • Валентина,дали,когато човек излива чрез стихове душата си ,мисли за теза и антитеза
  • Хубаво е, бих ти препоръчала да помислиш върху римната двойка тишината - самотата, тя е твърде традиционна, обикновена, другото е добре пипнато - теза -антитеза - обичам такива стихове
  • Благодаря wishes, благодаря, Сис Малко съм вулканичен, признавам
  • Дани, стиховете ти извират като лава! Нямам думи!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??