Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
19.03.2008 г., 21:20 ч.

Във онзи миг 

  Поезия
824 0 21
Във онзи миг, когато аз разбрах,
че дланите ми са криле на птица.
По-волна и от вятър полетях
над всички суети на този свят.
Във онзи миг, когато се намерих
във светлото летене на звездите
по-щедра от водата се разлях
над пътища, достигнали сърцето.
Във този миг разстлях си я душата
над брегове от слънчев листопад,
на две я разделих и същността си,
над цъфнали ливади с ветрен смях.
И кой ще обвини във мен жената,
раздала се до сетната си топлина,
че надълбоко в себе си съм раждала
искрите жарки на кръвта.
Те, миговете, идват и си тръгват,
какво, че някой някъде кладе
от съчките на своето безвремие
едно небе за моето сърце...
Нали съм звездната душа на Рая,
където се прераждат световете.
Аз все така пътувам към безкрая
с искрата светла в своето сърце.


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Във този миг разстлях си я душата
    над брегове от слънчев листопад,
    на две я разделих и същността си,
    над цъфнали ливади с ветрен смях."

    Голяма душа носиш, Джейни, щом можеш да напишеш тези думи!
  • Благодаря ви!
  • Седефена следа оставяш, Джейни! Продължавай да летиш към безкрая... Аз мога само да те следвам...
  • Ами така си е - душа си на рая.Поздрави.
  • Невероятно завладяващо!!! Поздравления, Джейни!
  • Създала си прекрасен стих!
    Поздрави!
  • Знаеш ли, просто не ми се искаше да свършва стихотворението!
    Благодаря за удоволствието!
  • Те, миговете, идват и си тръгват,
    какво, че някой някъде кладе
    от съчките на своето безвремие
    едно небе за моето сърце...

    Не се събирам след прочита в... себе си!
    Гуш*
  • Нали съм звездната душа на Рая,
    където се прераждат световете.
    Аз все така пътувам към безкрая
    с искрата светла в своето сърце.

    Прекрасен текст,Джейни!Поздрав!
  • "И кой ще обвини във мен жената,
    раздала се до сетната си топлина,"

    Кой би посмял за светлината,
    за огъня във погледа на птиците
    да обвинява.Все едно душата
    да обвиниш,че може да обича

    Слънчице си Джейни!
  • "...По-волна и от вятър полетях
    над всички суети на този свят..."

    "...И кой ще обвини във мен жената,
    раздала се до сетната си топлина..."
    ****************************************
    ПРЕКРАСНО!!!!!
  • Те, миговете, идват и си тръгват,
    какво, че някой някъде кладе
    от съчките на своето безвремие
    едно небе за моето сърце...
    !!!

    Джейни, Джейни...
  • Джейни, такава красота си създала,
    че ми стана невероятно хубаво!
    Браво!!!
  • Хубаво е, Жени!
  • Прелестен стих!Страшно ми хареса!поздрав!
  • Браво,Жени!
  • Пътувай, Женичка... и не спирай!!!
    Прекрасен стих!
  • Прекрасен полет!Чудесна си както винаги!Прегръдка от мен!
  • Красиво, вълнуващо, впечатляващо пътуване! Поздрав!
  • Аз все така пътувам към безкрая
    с искрата светла в своето сърце.
    ..хареса ми оптимизмът в стихотворението ти! чудесен финал! Браво
  • За да преодолееш страха от мига, в който разбереш и "раздала се до сетната си топлина" да продължиш...Иска се сила, голяма сила.
    Прочетох стихотворението два пъти, страшно много ми харесва.Носи невероятен заряд!Поздравления, мила!Сътворила си нещо разкошно!
Предложения
: ??:??