Във тъмните дебри на ред безобразен - те вият, заклинат, кълнат...
Съдбите човешки във свят безчовешки - те тровят се в ужас и смърт.
И броди ли, броди през куха епоха,
през лабиринт от омраза и злост:
тя броди - заблудата глуха - призвана да бъде хомот.
Да бъде ярем, да бъде трескàло:
на мъртвородени съдби.
Да бъде кожух, да бъде светкàло:
на тез, дето имат пари...
А времето болно миазмите влачи
на кървави, грозни войни -
кога ли ще свърши тегобата страшна на слепите, болни души? ...