Във заблуда
Да те виждам аз не искам
да те срещам не желая,
че още лудо те обичам
и така ще бъде до безкрая.
Да бъдеш все така
далечен и студен,
да мамиш любовта
е вечен страх за мен.
Налудничаво е, но нали,
ако те изтрия от ума
няма така силно да боли
замениш ли ме с друга.
Думите напират в мен
да вземеш моето сърце
е блян несподелен
ти знаеш го добре.
Но само ще изгубя
отдам ли се на обичта
да живее във заблуда
е мрак за моята душа!
© Донка Томицина Всички права запазени