Във звездна нощ,когато всичко е заспало -и птичките, и хора и цветя,със формата на странно огледало,излиза горда, старата Луна!Край нея щъкат малките дечица,поседнали на зведната софра.Със сребърни фенерчета в ръчицатайничко надничат у дома!
Оглеждам се. Защо да съм самичка?Отварям тихо запотените стъкла,поканвам ги при мен да влязат всички,при дрипавата моя самота!Във звездна нощ,когато всичко е заспало -и птичките, и хора и цветя,излизам на прозореца и ето...Не съм сама! Не съм сама! Не съм сама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация