бялатишина
136 124
31.01.2018 г., 8:39 ч.

Въздишка 

  Поезия » Любовна
424 1 5

Помолих се за някой като мен;
повярвай ми, дори не подозирах,
че толкова си близо: нощ и ден 
деляли са ни дъх и кратък призив....

 

Повиках те. И ти така се случи, 
че цялата вселена се обърна.
Кръвта избликна като буен ручей.
В уплахата бе лесно да си тръгнем.

 

Но колко само рани ни покриха
след всички неизречени копнежи;
вината ми пред твоята усмивка
разпука тишината с остра тежест. 

 

Аз молех се за тебе, но не знаех:
на срещата не ще да издържа, 

с надвисналия призрак на раздялата

край старите пашкули самота. 

 

А всичко, дето казахме с очи
във нас ще утаяваме с години. 
Уверени, че даже да мълчим, 

не се отмива белега на близост.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??