Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
19.02.2007 г., 16:40 ч.

Въздишката 

  Поезия
711 0 21
Въздишката, обходила съня ми,
на устните ми кацна и се счупи.
Докосната от образи и спомени,
със ехото се сля и се стопи.
И утрото бе онемяло от очакване,
не заблестя в зениците поройни.
В гърдите блъсна се в болеене,
във гънките на скритите сълзи.
А птиците на някъде отлитнаха
със плясъка от миналите дни,
със себе си въздишката отнесоха,
в съня ми пак я връщат във зори.
Тя свива ме за гърлото понякога,
понякога в очите ми плете мъгли.
Въздиша в мен, а аз със нея галя
недосънуваните в утрото мечти...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??