21.01.2012 г., 6:05 ч.

Въздишки 

  Поезия » Любовна
605 0 2
В съня си се събуждам и не мога
да се изправя и все нещо ме дърпа...
Отвъд... където всеки има своя тайна.
Но няма да им се предам!
А ще се боря!
И нека ми паднат зъбите и ноктите,
и очите да са ми издрани...
Дори жива на клада да ме горят,
няма да стигна до там...
До тези хора, бездушните,
на които сърцето е с брадва насечено,
а душата им се въргаля в боклуци... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??