Въздишки
Сега, застанал тук
си спомням, о, как си спомням!
С умиление,
как караше ме да се чувствам
глупав в младостта си.
И се усмихвам.
Наистина ти се усмихвам!
Помня всичко,
доверявам ти го.
Имам ти доверие
по подразбиране.
Пък и нали беше между нас.
По-скоро между мен и теб,
само в съзнанието ми.
И трепетите помня.
Щом засвиреше часовникът,
че влак ще дойде
и ще ме вземе,
откъдето дойдах.
А, аз тъй и да не исках!
Предпочитах в палатка под звездите
да те чакам.
Да те имам,
от мечтания да те създам.
От въздишки да те нарисувам.
Но, уви! - Провал.
Не съжалявам, че се случи
да не ми се случиш.
Усмихвам се, че
на вратата ти почуках.
Сега е празна.
Като мен.
Празен съм, но и пълен.
С толкова спомнени загадки,
с емоционалите вихрушки.
И ми е сладко.
Аз ти се усмихвам.
Усмихни ми се и ти.
Някъде там,
от някоя палатка,
в която рисуваш
твоята въздишка.
А.А.
https://www.youtube.com/watch?v=8inJtTG_DuU
© А.А. Всички права запазени