Копняла бях за малко слънце,
глътка пролет, безкрайна синева,
мечтала бях за люлякови нощи
сред сладък дъх и тишина.
Сънувала бях дъжд от цветни пъпки,
уханен допир, разлистена гора,
и палави лалета с ален поглед,
и капчици от нежна момина сълза.
И ето въздухът от трели пак преля,
запърха с трепет и в сладост всичко избуя,
наля във ирисите цвят и светлина,
и с устрем новият живот в нас влетя.