Опитай от устните ми
и аз няма да позволя да потънеш във болка.
Болка е, когато ме няма.
Усети туптенето на сърцето ми
и чуй неговата мелодия, нашепваща гръм тишина.
Всичко в мен е красиво, само ме прегърни
и никога не пускай мрака при нас.
Твоето млечно тяло ме прави така жадна,
че оставам без сетива.
Докосни любовта ми.
Когато вятърът те целува по бузката, аз също съм там.
Дъждът не е достатъчен да размие коприненото ти лице,
отразено във всяка звезда.
Ти и аз седим на розови възглавнички от облаци.
Гледай изгрева с мен.
Подуши ягодовото сладко върху пъпчето ми и
го поръси с пудразахарни целувки,
за да се оцапаме с глазурена сладост.
Отпий хиляди мои погледи и пак не се насищай на очите ми.
Отхапи ми късче от луната, за да му се порадвам.
Напиши "обичам" с пръсти по кожата ми от кафе.
Дишай с мен...
© Милена Всички права запазени