gerrda (Геновева Христова)
408 4496
28.07.2010 г., 23:01 ч.

Въздушно 

  Поезия
774 0 9

 

 

 

 

 

Събуждам се до края на нощта

сред истини, от вяра оболели.

Изтръпнала във себе си мълча,

а колко думи си отиват неми...

 

Целувам радостта от допир тих,

обречен да е слънчево сияние...

Изгубвам се понякога в мечти,

във сънища и тъмно обаяние.

 

Разливам се в ръцете на дъжда,

изтичам, без да питам колко

очакване ще бъда и съдба

на нечие безумие; и болка.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??