Възелът

7.02.2018 г., 10:14 ч.

Поезия

308 0 0

През иглени уши преминах,
за да зашия този мой живот,
с парчета кърпех де що имах,
но ето, окъся конеца ... Стоп!
Преди да го срежа
на възел ще го вържа,
без мечти и копнежи -
самотата да издържа.
Възелът ще стегна,
в душата да запазя
топлината ми потребна
за зарастващите рани ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Възелът

Искате да прочетете повече?

Предложения