19.05.2004 г., 1:07 ч.
Възкресение
Не си до мене днес.Усмивката ти нежна
далеч блести,изпълва другиго с копнеж.
Далеч,отвъд моретата безбрежни
си ти сега. Като че в адска пещ
душата ми гори след всяко ново “утре”,
а по залез идва опрощение
на всеки грях. Преди да дойде утро,
аз ще умра,за да очаквам възкресение.
И чувствата предишни може би
ще се възвърнат и ще съживят сърцето.
Денят ще е красив както преди
и отново ще се смее в мен детето.
Ако и в теб възкръснат чувства някой ден,
сподели ги - дори да не е с мен.
17 май 2002
далеч блести,изпълва другиго с копнеж.
Далеч,отвъд моретата безбрежни
си ти сега. Като че в адска пещ
душата ми гори след всяко ново “утре”,
а по залез идва опрощение
на всеки грях. Преди да дойде утро,
аз ще умра,за да очаквам възкресение.
И чувствата предишни може би
ще се възвърнат и ще съживят сърцето.
Денят ще е красив както преди
и отново ще се смее в мен детето.
Ако и в теб възкръснат чувства някой ден,
сподели ги - дори да не е с мен.
17 май 2002
© Лида Рахнева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Интересно. Макар че на две места се е получило на един ред да завършва едно изречение и да започва друго(което обикновено в стихотворенията не се прави често), но се е получило много хубаво стихотворение.Особено края много ми хареса.Поздравления!
-
Ето нещо много добро и интересно
Браво Лида.Имаш мойте поздравления и оценка 6 от мен -
Поздравления много добро стихотворение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
