Бих искал да можем
със теб да вървим
от тук до края на дните!
Желание имам, но нямам сърце!
Уви, то навек е пленено!
Ще бъда щастлив и малко поне
от твоето време да имам!
Прегръдка, целувка и разговор в мрака.
Ех, непомерни мечти!
Този стих е за теб,
невъзможна моя любов!
Хайде, ела! Нека бъде сега
наша
© Минко Андонов Всички права запазени