Възможно ли е само с две ръце
прегръдката ми да усещаш силно,
възможно ли е със едно сърце
да те обичам толкоз ненаситно...
Възможно ли е с устни да те утеша,
с целувка жадна, дива, непокорна
живот да влея във една душа -
да блика обичта неспирна...
Възможно ли е с тези две очи
да те завръщам, сякаш от безкрая,
възможно ли е да ми се мълчи,
коя съм, вече да не зная...
Възможно ли е само с поглед мил
желание и страст да бъдат будни,
мига на сласт щом уловил,
един на друг да сме си нужни.
Възможни ли са нашите съдби,
преплетени, в една да се превърнат
Възможно ли е? Може би...
стрелките на часовника да върнат.
Възможно ли е да те изгоря -
със пламъка на мойта обич силна,
от теб за себе си да сътворя -
една мечта, за други непосилна...
© Ирена Георгиева Всички права запазени