Бих искала в безкрайноста
тъгата си да разпилея
и спомените да изтрия
като на учителска дъска
и пак се питам
нима възможно е това
В забравата на погледа ти
слънчев да избягам
пътувайки във твоята душа
кажи ми, радост моя,
нима възможно е това
Да те забравя като сняг
през пролетно цъфтене
с дъх на обич и тъга,
слънце мое,
нима възможно е това
Кажи ми, кажи ми,
сляпа обич моя,
нима възможно е това
да остана там в безкрайноста.
© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА Всички права запазени
Си