Ти Би могъл да бъдеш нежен,
ти Би могъл да те е грижа,
ти би могъл да ме обичаш,
но ти не си и си отивам.
Стоях до теб, търпях с надежда,
че утре ще се промениш.
Аз виждах образа, а сянката
съзирах в своите мечти.
Но ти остана с онзи поглед,
изпълнен с сива празнота,
с ръце, които просто пипаха
предмет, наместо любовта.
Изпитвах нещо, беше истинско,
но всяка рана прокървя
и аз оставах със желания,
които тъй и не прозря.
Ти Би могъл да бъдеш нежен,
ти Би могъл да те е грижа,
ти би могъл да ме обичаш,
но ти не си и си отивам.
© Боряна Всички права запазени