Усещам как у мен расте трева
и аз кървя – от корена нагоре.
Изпратих много птици – но след тях
не ми останаха криле за полет.
Защото някой пръсна семена –
отровни тръни и измамен троскот.
Но аз не диря никому вина,
че и до днес не си намерих остров.
Че не отгледах в себе си зора,
която тишината да подпали.
И не разчетох – бяла и добра,
на края многоцветните сигнали. ...