19.07.2019 г., 15:31 ч.

Възпявам себе си 

  Поезия » Хумористична
1168 5 31
Да започна одата си аз
посветена "скромничко" на моята особа.
От години рецитирам жабешки на глас
щото вдъхновява ме дори и боба...
Но измъчваха ме некакви комплекси -
Куци рими, шантави куплети,
липсата на Муза супер секси,
като таз на именитите поети.
Някак си се чувствах много бос
там, където ходи се с цървули.
Питах се, дали е щот съм прос,
докато се вдъхновявах в двете нули... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

9 място

Предложения
: ??:??