Изправям се, отново тръгвам, възродена!
Солените сълзи ги няма вече...
Обичам първо себе си! Сега разбирам
аз пак съм слънчево, усмихнато момиче.
Пред мен светът разтваря се да ме прегърне с нежност,
да ми даде крила... да полетя,
да се откъсна от свойта безметежност,
да съм това, което съм била.
И продължавам пътя си, примамливо омайна,
горда, естествена, добра,
простила непростимият си порив
на безумно влюбена жена...