Възродената гора

17.04.2023 г., 15:30 ч.

Поезия » За деца

549 2 6

- Мамо, мамо, туй какво е?

- Туй е животинче със бодлички,

с тях пази се от пакостливите ръчички.

- Как се казва, мамо, туй?

- Таралеж, а още викат му и Еж.

- А онуй с раета на главата?

- Язовецът е това, обича

с малките си край поток да тича.

- Мамо, виждам във реката,

нещо плува във водата.

- Има риби, моето момче, каракуди, мрени,

те обичат да, се крият в тихите води.

Жабите им там припяват,

водни кончета летят,

а над тях върбата с тънки клончета виси

и напомня на децата за отминалите дни.

- Мамо, ти ка'т беше малка,

пътечка водеше ли към гората?

Хубава ли беше и тогава?

- Ех, моето момче, тогава беше друго.

Бяха дни на сеч безумна.

Гората, немощна и слаба,

линееше и пуста стана тя.

Но намериха се хора умни,

помогнаха на нашата гора.

Да се възроди отново,

да стане дом за тези твари,

да буди възхищение

и вдъхновява ново поколение.

Да пазим, синко, нашата гора,

да бъде силна и добра,

да радва ни и пази в дните на тъга.

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.