25.06.2008 г., 6:28 ч.

Вземай, Бирнико 

  Поезия
1628 0 7
Животът не даде ми нищо безплатно -
сама се издигах и падах сама,
за победите имах много приятели,
а със болката бях си сама.

Не очаквах подкрепа, не исках и помощ -
единак съм. Така и до днес оцелях.
... Но понякога моля за нежност, за обич
не е слабост, а горест - нали съм жена.

Жена като всички - и грешна, и праведна,
обичам различно, различно живях,
като ангел невинна, като вещица дяволска,
и безумна, и мъдра, от жестокост - добра.

Животът не даде ми нищо назаем,
а вземаше лихва с висока цена.
Вземай, Бирнико, аз съм богата -
и след тебе ще имам сърце и душа.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??