Вземам си болката. Ти не я заслужаваш. Тръгвам си - толкова. И те освобождавам от грешки и глупости. Остани си почтен. Но, да знаеш, лудост е, че излъга и мен. Че опита - неопитен - важно да премълчиш, задържайки огъня в сините си очи, дето нощем ме будеха и държаха във плен. Надявах се чудото да се случи на мен. Само болката ми остана - спомен надежда не носи. Още една дълбока рана. И толкова много въпроси...
Винаги си заслужава!Болката е най-хубавото нещо,защото е категорично доказателство,че сме живи.Спомените крепят душите ни.Просто трябва да ги сътворяваме.
...най-добрият подарък съдбата ти прави,
щом те срещне с предателство.
Нищо,че земята изчезва под тебе.
Ще си намериш друга...
Силен стих, много болка, но същевременно и неугаснала надежда за нова обич, нови сбъдвания, нови слънчеви зайчета в очите. Много е хубаво мила, разпери криле и полети!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.