Вземи ме със себе си -
на онази твоя скала заведи ме,
далече от всички -
в миналото, при мечтите ни...
някъде там отведи ме.
Истински пак ме целувай
и нежност нашепвай ми,
изпей ми пак песен,
поиграй си с косите ми,
със страстта си гори ме -
съвсем сами сме...
Нека после да помълчим.
Вземи ме при себе си -
тука съм пуста и няма -
буря без вятър съм,
заключена морска стихия,
без простор -
една гладна, саката, измъчена птица,
която болезнено маха с криле,
да те стигне, за да те има.
© Даниела Всички права запазени