XII/1087
Безлюдните улици шепнат ми
със стъпки на късен самотник,
понесъл светилник във шепите,
на плещите - кръст доживотен...
Среднощнште улици тихи са -
далечен часовник тик-така...
Момиче сънува във стихове,
как някой в съня си я чака...
Измитите улици, блеснали
под бледите нощни фенери,
асфалтово пусти, невесели,
навяват ми спомен от вчера...
© Георги Кацаров Всички права запазени
Аз бях изумена от прочита им!