Както капят листи пожълтели,
както се пласти мъгла навън,
тъй във мене мисли полудели
грабват моя ден и моя сън.
Зимата ще ме завари будна –
търсеща и влюбена дори.
Не очаквам да се случи чудо,
просто вярвам, че ще ми върви.
Снежните пътеки ме привличат –
първи стъпки да оставя в тях.
Някой подир мен да се затича –
песен да му стана. И мечта...
© Елица Ангелова Всички права запазени
Благодаря, че прочетох,Ели!