laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
29.11.2015 г., 22:28 ч.

xxx 

  Поезия » Любовна
485 1 2

Във шепите си скри ме вечерта.

Приглади меко рошавите мисли.

Задраска гневно грижите с черта.

Разпръсна сенките над мен надвиснали.

 

Въдъхнах облекчено, без печал.

Гнева си сгънах и го сложих в джоба.

На чувствата раздърпания шал

захвърлих като трескава прокоба.

 

И тръгнах без надежда и без свян

към зейнали въпроси като рани,

към твоя страх, във миша дупка сврян,

за да намеря път към любовта ни.

 

А тя, заспала стогодишен сън, 

в представите, обрасли с диви тръни,

очакваше целувка или звън,

за да се върне кротко помежду ни.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??