Не искам да виждам пламък,
предназначен за друга.
Ще се зазидам в замък
без всякаква пролука.
Ще изтрия спомени,
притиснали ме в ъгъла,
сълзи отронени на жена излъгана.
Маската слагам на шута безличен
и няма да виждам,
и няма да чувам,
и няма да има чувства...
Театърът започва -
завесите се вдигат,
пред мен е сцена
и нищо друго няма да има...
© Нели Бонева Всички права запазени
Поздрави и пиши!!!