25.08.2018 г., 22:09 ч.

xxx 

  Поезия
331 0 3

 

Погребете тъгата в бездънните ями
на студени мълчания, ялови страсти.
Нека споменът само самотен остане
като фар да премигва над нечие щастие.

 

А нощта , щом обеси лицето си черно
в недоспали прозорци на къщи смълчани,
поканете си първия срещнат неверник, 
та дано излекувате будните рани.

 

Че се хлопна безмилостно вече резето
след поредната бурна сърдечна разруха. 
И каквото е дадено алчно е взето.
Ветровете-скиталци отчаяно духат.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??