Погребете тъгата в бездънните ями
на студени мълчания, ялови страсти.
Нека споменът само самотен остане
като фар да премигва над нечие щастие.
А нощта , щом обеси лицето си черно
в недоспали прозорци на къщи смълчани,
поканете си първия срещнат неверник,
та дано излекувате будните рани.
Че се хлопна безмилостно вече резето
след поредната бурна сърдечна разруха.
И каквото е дадено алчно е взето.
Ветровете-скиталци отчаяно духат.