На Емо
Нещо зачерта ми дните,
радостта ми разпокъса
и със дяволски копита
разора ми земетръсно
хиляди безкрайни рани,
хиляди слънца във черно,
неочаквано прибрани
във пространство маломерно,
във което ме натика
мъката ми - все по тебе.
Кой с гласа ти ще ме вика? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация