laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
28.04.2016 г., 20:37 ч.

xxx25 

  Поезия » Любовна
543 0 2

                                                     На Емо

Нещо зачерта ми дните,

радостта ми разпокъса

и със дяволски копита

разора ми земетръсно

 

хиляди безкрайни рани,

хиляди слънца във черно,

неочаквано прибрани

във пространство маломерно,

 

във което ме натика

мъката ми - все по тебе.

Кой с гласа ти ще ме вика?

Кой ще ми е тъй потребен,

 

че да бързам да се върна

във света си незаключен?

Мъката нощта превърна

в побесняло черно куче.

 

И аз гоня твойта сянка,

ала тя ми се изплъзва.

И потъвам сякаш в дрямка,

а сънят на възел връзва

 

всички пътища към тебе.

Губя те непоносимо.

Неприела тоя жребий,

шепна само твойто име.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, не тъжи
    Кога денят изгрей мъглив.
    На залез често става по красив.
    О, не тъжи.
  • Никой не заслужава безкрайната агония на собствената ни душа... Силни образи.
    Светъл празник, Нина!
Предложения
: ??:??