На Емо
Липсваш ми ...Знаеш ли колко?
Пълни са нощите с болка.
Викам те.Ти не отвръщаш.
Тъмно, студено е в къщи.
Чакам те!Чакам напразно.
До мен леглото е празно.
От тишината се плаша.
Счупи се тя като чаша.
Търся те денем в тълпата.
Ти ли отключваш вратата?
Ти ли с усмивка ме срещаш
и изненадваш ме с нещо?
Зъзна.Не спирам да плача.
Щом се раздипли вън здрача,
знам, ще се върнеш при мене
в сънища несподелени.
© Нина Чилиянска Всички права запазени