Я кажи ми, любов, накъде с огнен дъх си поела
и защо не остана в душите ни ти до смъртта -
тръгна тихо с дъжда във зори - дала всичко и взела,
само споменът - вълк единак - вие нейде в нощта...
Чувства скрила в гръдта - от безпътия смъртно ранени
и от удари с думи - присвила на топка вини,
умори се, любов, да целуваш със устни дилеми,
а страхът в твойте мисли съмнения остри вклини...
И отсече крилете ти писък на скъсана струна
от китара, изгаряща с музика слети тела -
всичко беше, любов, ти за нас, но в света помежду ни
ревността пусна с лък от себичност отровна стрела...