Я сипи ми една... Че до болка е празна душата ми. Искам да я отхапя... Болката. После да я изплюя. Да спре да горчи, че ми скапа живота. Нямат блясък очите ми. И косите от студ побелели се свличат по раменете като крила на птица - уморени. Ще пия. Няма да плача. Бавно капе сърцето ми. На глътки сипи да изпия ехото... Да спре да кънти душата ми. Сипи, сипи! Искам да се напия. Да покрещя. После да онемея. Само днес. Утре ще изтрезнея.
Прочетох го за първи път през май2006г.Непрекъснато се връщам към
тези стихове..и съм във възторг от непринудената комбинация на привидна простота и житейска философия.Всичко само на пръв поглед е на
повърхността....Великолепно..
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!