Казват, че съм хубава, но мене
змей Горянин тъй не ме открадна,
бях девица, чаках го до време,
ала тясно е в моминска пазва.
Пазиха ме да ме не посегне
някой снажен момък простосмъртен,
ала хубостта е тежко бреме -
огън те гори и те не свърта.
Мина време, натежаха дните,
приказка се пусна по къщята -
Змеят се отказал от момите,
а на мен се стЪмни на душата
И тогава момък ме откъсна
и отнесе някъде далече
да не може Змеят да ме стигне,
но за него плача всяка вечер…
© Лулу Всички права запазени
хич не шя да знам кво е поискал!
Щенията да не са му към момците!?
Ако 'й тъй, недей да рониш сълзи!