Преди да се родя,
била съм цвят на ябълка...
Нетърпелива съм била
и бързо плод завързала.
А чакала съм дълги дни,
той с еликсир да се налее,
с най-слънчев и любовен вик,
чак цялата земя да онемее
и безпреструвно да струи,
с дух свят и непресметен.
Ех, ласкав миг на буен впряг,
тъй в унес дълго ще ме носиш,
без да съзра безумния ти бяг
и без въздишка и въпроси!
Аз вече зная своя блян.
Преди да се родя,
била съм цвят на ябълка...
© Мариола Томова Всички права запазени