Eleya (Елия)
206 431
20.01.2024 г., 17:52 ч.

Ягорида 

  Поезия » Любовна
331 3 8

Някъде, извън масива,
чакам те на ягорида.
Вляво диша синя слива,
вдясно - вятърът изприда
нишки с камънак и пепел...
Ти посядаш в мойта сянка.
Кисела съм чак до шепот.
И зелена като джанка.
Не посягаш да откъснеш.
Устните ти ще изтръпнат.
Само че ще бъде късно
лъч ли утрото изкъпе.
Знам, на вкус съм си възгрубо.
Знам, изглеждам като пъпка.
Точно туй ми дава хубост
и ме прави недостъпна.
Ставай, мързелив човече,
прекопай ме, изплеви ме.
Щом зърната станат млечни,
ще копнееш мойто вино.
Ще ме пиеш до пиянство,
щом узрея неусетно.
Трябва само с постоянство
да изпратиш дните летни.

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??