4.10.2011 г., 20:47 ч.

Яхта 

  Поезия » Любовна
1061 0 18

На утрото във сините криле

се сгуши моят блян, и с тях политна

към женското ти  трепетно море,

пулсиращо под слънчевите ритми...

 

Избухна блик на нежен лъчезар

в очите ти –  две радостни комети,

и хвърли поднебесния си зар

в мига, търкулнал слъзни многоцвети...

 

Изгубени в измамата живот,

открихме разтуптяващата истина,

че всичко свято - бриз е от любов

и непонятно е да търсим пристани,

 

за яхтата на нашите мечти -

в душите нека тя красиво плава

и ден след ден  безкрая да бразди,

щом пътят сам я приласкава:

 

с платна-усмивки порив да лови,

компасно да забива дъх в гърдите,

сред твоите и моите  вълни –

и в океан от чувства да се скита...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??