Градът е сипал над реката очарования от нощни мигове, а тя му връща светлината във звезди. Аз пак прегръщам и познатото и непознатото, отдавна минало и спирам тук, над притаените води.
Не вярвам във огледалата, облекли в чужди цветове витрините под суетата на неонови луни, затуй се върнах при реката, попила и сълзите и годините от черни нощи и мечти за светли дни.
Оглеждам се във нея цяла: “Дойдох да чуя твоите вечни истини.” Луната е събрала светлините си от пра-прастарите предания, звездите са застинали замислени, а Янтра пей: “Самата аз съм приказка...”
Благодаря, Петре, а аз приемам наистина много лично твоите коментари. И се радвам на съпреживяването, което е възможно благодарение на " Откровения"
Благодаря за коментарите. Много са ценни за мен, защото са искрени!
С поздрав за теб Албиция!
"На Царевец, когато се развидели,
над Търново се стелят сребърни мъгли.
Огласят утринни камбани калдаръми,
а долу в ниското, запяла Янтра шумоли."
Благодаря на всички за хубавоте думи. Джейни, аз не само съм я чувала, аз съм израстнала с тази песен... И тя е едно от нещета, които ми липсват днес...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря за коментарите. Много са ценни за мен, защото са искрени!