Ти чакаш ли ме,
когато
лятото знойно
изгаря…
С лъчите на слънцето
прави следи…
По лицето ми…
Зеленооко…
Поройно,
се стичат капките,
сякаш вълни…
По гърдите ти…
И грее широко,
усмивката твоя…
Ти чакаш ли ме,
когато
стъпки по пясъка
двама оставяме
боси…
По горещата ивица.
Правим следи…
А лицето ти…
Зеленооко…
Там е някъде…
В любов е замислено…
Тихи лъчи…
Сърцето копнее
Като птица високо
В миг да лети…
Ти чакаш ли ме,
когато
в обич безкрайна
горим…
Изгаряме двама…
Без да оставим следи…
По лицата ни…
Зеленооки…
Обич омайна е…
В тъмното идвам…
Просто се спри…
Въздух пое ли…
Целуни ме дълбоко…
За нас е…
Нали…
© Христо Стоянов Всички права запазени