4.01.2023 г., 7:43 ч.

Януарско, за Нея 

  Поезия » Любовна
348 1 0

Ти чакаш ли ме,

когато

лятото знойно

изгаря…

С лъчите на слънцето

прави следи…

По лицето ми…

Зеленооко…

Поройно,

се стичат капките,

сякаш вълни…

По гърдите ти…

И грее широко,

усмивката твоя…

Ти чакаш ли ме,

когато

стъпки по пясъка

двама оставяме

боси…

По горещата ивица.

Правим следи…

А лицето ти…

Зеленооко…

Там е някъде…

В любов е замислено…

Тихи лъчи…

Сърцето копнее

Като птица високо

В миг да лети…

Ти чакаш ли ме,

когато

в обич безкрайна

горим…

Изгаряме двама…

Без да оставим следи…

По лицата ни…

Зеленооки…

Обич омайна е…

В тъмното идвам…

Просто се спри…

Въздух пое ли…

Целуни ме дълбоко…

За нас е…

Нали…

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??