20.11.2010 г., 21:42 ч.

Ята души 

  Поезия
637 0 13
Небе, виж - тук съм, под очите ти,
една нищожно малка част от теб...
но гордо тупка във гърдите ми,
че заедно със теб сме свят.
В опустелите си мисли
се разхождам вяло
и се питам за прииждащите дни.
А танцуват слънце и земя разстлана
и в божествените
шепи шумоли.
Опустели мисли - в сън обрани
от тревоги и изгубени мечти - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??