18.05.2017 г., 13:11 ч.

Ято 

  Поезия » Любовна
3918 32 75

Изглежда толкова голямо

пространството на нашата раздяла,

че невъзможно е за двама

да споделим вината оцеляла.

Небето е оловно, тежко:

там чувствата безцелно скитат.

Една безкрайна въртележка

от ято спомени прелита.

Все идат, за да си отидат;

подобно птиците лирични...

Дори не мога да ги видя!

И аз на спомен заприличах.

Защо ли все крила дочувам?

Къде ще гнездят пак напролет?

 

Там, гдето птиците сънуват –

живеят спомените в полет.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??