Яздех приказни нощни коне.
Белогрива се носех над къщите.
Исках път да проправя (поне!...).
Ронех звездна безследност през пръстите.
По-камшично сънувах. И бях
обладана от бързащи стонове.
В разранена безсънност не спях.
Будни, сенките сменях за блянове.
Галопирах през сънна мъгла.
Долу къщите станаха щикове.
Търсех себе си - сякаш игла...
А наяве се будех. От викове. ...