ЮДА

Отново ме предаде.

Нищо, може!

Но ме целуна като брат все пак.

По-хубаво ли е направо с ножа

да ме издебнеш в падащия мрак?

Отново ме предаде.

Свикнах вече

и на Юдея в палещия зной

живея, на предателства обречен.

От свой предаден, винаги от свой!

Не трийсет сребърника – три са много,

и ето ме, изправен пред Пилат.

Изглежда, без предателства не могат

най-близките – другар, приятел, брат...

Предаден съм!

Ще бъде цяло чудо

ако не е за мене този кръст,

ако поредният квартален Юда

на стражата не ме посочи с пръст...

Та кой не плю и кой не ме препъна?

По нещо всеки имаше за мен –

един оцет, друг жлъчка, трети тръни,

за да е пълен с болка моят ден.

Но ти бе пръв.

Добре, така да бъде!

Зори от изток ранната заря

и аз поемам. Няма да те съдя.

Не съм ти враг и ти благодаря,

защото тъй и тъй ще се умира,

но в Гетсиман сред падналия мрак,

че ме предаде – то се подразбира,

но ме целуна като брат все пак.